Най-честата причина за смърт сред диабетиците в Европа е исхемичната болест на сърцето (ИБС). Техният риск е 2-3 пъти по-висок в сравнение с този на недиабетиците.

При 1.тип захарен диабет (ЗД) рискът от ИБС драматично нараства с развитието на диабетна нефропатия. При 2.тип ЗД мъжете имат 2.1 пъти по-висока смъртност от ИБС в сравнение с недиабетиците, а когато е налице комбинацията от ЗД и преживян сърдечен инфарк – 6.4 пъти. При жените тези съотношения са съответно 4.9 и 9.4 пъти.

Около 23% от пациентите, които постъпват за лечение на остри форми на ИБС (инфаркт и нестабилна стенокардия) имат известен ЗД. При още около 22% от тях диагнозата ЗД се поставя в болницата, което прави общо около 45%. Докато смъртността от миокарден инфакт намалява през последните години сред недиабетиците, при пациентите със ЗД тази тенденция е по-слабо изразена. Диабетиците имат почти 2 пъти по-висока смъртност от миокарден инфаркт от недиабетиците. Данните от няколко международни регистъра показаха, че диабетиците е по-вероятно да не бъдат добре лекувани. Една от най-вероятните причини е, че при хората със ЗД много често липсват типичните симптоми на ИБС. Болката и стягането зад гръдната кост се срещат по-рядко при диабетици. Много често симптомите трудно се свързват с настъпването на инфаркт и често се изразяват понякога с необяснима бързо настъпила обща слабост, лесна умора, поява на задух. Това много често води до късно поставяне на диагнозата, а оттук и невъзможност за използване на съвременните методи за лечение на инфаркта (тромболиза или коронарна интервенция) в срок, когато те биха имали ефект. При навременно поставяне на диагнозата, благоприятният ефект на коронарната интервенция с отваряне на запушената артерия с балон и стент надвишава този на останалите начини на лечение на инфаркта при диабетици.

Лечението на ИБС при диабетици трябва да включва освен всички останали медикаменти и оптимален контрол на диабета, така също и абсолютно необходимото контролиране на останалите рискови фактори (тютюнопушене, холестерол , хипертония). При болни със стенокардия или данни за миокардна исхемия от стрес ЕКГ пробата (велотест) се налага извършването на коронарография. При наличие на стеснения или запушвания по артериите, които кръвоснабдяват сърцето има два възможни подхода – сърдечна хирургия (байпас операция) или перкутанна коронарна интервенция (поставяне на стент на мястото на стеснението или запушването). Досега няма убедителни данни от проучванията за предимство на единия или другия подход по отношение на продължителността на живота. При диабетици има по-голяма вероятност в границите на стента да се разрастне много повече от нормалната тъкан на артерията и това да доведе до възобновяване на стенокардията и нова сърдечна катетеризация. Използването на стентове покрити със специален медикамент намалява значително този риск.