Какво представлява холестеролът?

Холестеролът е вид мазнина и притежава както полезен, така и вреден ефект върху организма. Вашият организъм използва холестерола за да произвежда хормони и да изгради и поддържа нервните окончания. Все пак, когато в организма има прекалено много холестерол, той се отлага в стените на кръвоносните съдове под формата на плаки (състояние известно като атеросклероза). Стените на съдовете задебеляват и самите съдове стават по-тесни. Това води до намаляване на кръвотока през съдовете и може да доведе до исхемична болест на сърцето или инсулт.

По-голямата част от холестерола се произвежда от черния дроб, който използва мазнини, въглехидрати и протеини внесени с храната. Директният внос на холестерол се осъществява чрез приема на животински продукти като месо, яйца и млечни продукти.

Важно е да знаете стойностите на холестерола тъй като снижаването му при високи стойности намалява риска от сърдечно заболяване. Дори ако имате вече сърдечно заболяване снижението му намалява риска от инфаркт или смърт. How Когато получите резултата от изследването на холестерола можете да използвате таблицата по-долу за да разберете дали е повишен.

Общ холестерол


Нормален < 5.2 mmol/L
Гранично висок 5.2-6.2 mmol/L
Повишен > 6.2 mmol/L

Ако изследваният холестерол е повишен, тогава вашия лекар трябва да ви назначи и изследване на отделните фракции, LDL и HDL, които пренасят холестерола в кръвта. LDL пренася голяма част от холестерола и го оставя в стените на кръвоносните съдове, като по този начин допринася за развитието и напредването на сърдечното заболяване. Обратно на това HDL “почиства” съдовете от холестерола като по този начин намалява риска. Първият е известен като “лош” холестерол, а вторият – като “добър”.Така че е добре да имате ниски нива от “лошия” и високи нива от “добрия” холестерол.

Тъй като HDL холестеролът предпазва от сърдечно заболяване, по-високине нива са по-добри. Нива под 1.0 mmol/L са ниски и се приемат като рисков фактор. Нива над 1.5 mmol/L понижават риска.

Обратното е с LDL холестерола. Колкото по-ниски са нивата му , толкова по-нисък е рискът. Препоръчителните нива за LDL са в зависимост от цялостния сърдечен риск.

Нива под 4.1 mmol/L са препоръчителни, когато цялостният риск е нисък.

При умерен риск се препоръчват нива под 3.4 mmol/L.

При висок риск или при вече изявено сърдечно заболяване или диабет се препоръчват нива под 2.6 mmol/L.

Основните рискови фактори за сърдечно заболяване са:

  • Тютюнопушене
  • Хипертония
  • Нисък HDL (< 1.0 mmol/L)
  • Фамилна анамнеза за ранно сърдечно заболяване (преди 55 г. за мъжете и 65 г. за жените)

Ако имате 2 или повече от тези рискови фактори, вашият риск е умерен до висок.

Как можете да контролирате холестерола?

Здравословното хранене, физическото натоварване и отказът от тютюнопушене обикновено са достатъчни за да се поддържа нормален холестерол. Ако имате висок риск, тогава вашият лекар може да ви предпише понижаващи холестерола медикаменти.

Следвайте следните диетични напътствия за да постигнете нормален холестерол:

  • Намалете холестерола във вашата диета до 300 мг дневно. Ако вече имате сърдечно заболяване това намаление трябва да е до 200 мг дневно.
  • Внимавайте за количествата и вида мазнини, които употребявате. Мазнините би трябвало да бъдат не повече от 20 до 35% от дневните ви калорийни нужди. Под 7 до 10% от нуждите трябва да се осигуряват от наситени мазнини. Някои видове мазнини са по-добри от други. По-голямата част от мазнините в диетата трябва да бъдат полиненаситени и мононенаситени.
    олиненаситените мазнини се съдържат в рибата и някои растителни масла. Мононенаситените се откриват в зехтина и авокадото. И двата вида от тези по-полезни за здравето мазнини се откриват в много ядки и бобови насаждения.
  • Наситените мазнини повишават холестерола, тъй като за организма е трудно да се очисти от холестерола. Наситените мазнини се съдържат в различни количества в почти всички храни. Маслото, някои масла и месото съдържат много наситени мазнини.
  • Транс маслените киселини са друг вид мазнини в някои храни. Те имат склонност да повишат “лошия” LDL холестерол. Съдържат се в месото и млечните продукти. Понякога се създават при кулинарната обработка на храните.
  • Проверявайте етикетите върху храните, които купувате за съдържанието на мазнини и холестерол. Избирайте храни с ниско съдържание на мазнини.
  • Намалете количеството краве масло и маргарин, които приемате.
  • Използвайте слънчоледово масло или зехтин. Избягвайте тропически масла като кокосовото.
  • Използвайте dressing’и, които са приготвени с полиненаситени и мононенаситени мазнини.
  • Използвайте яйчни белтъци или яйчни заместители вместо цели яйца.
  • Заместете пълномаслените млечни продукти с обезмаслено или нискомаслено мляко, сирене и кисело мляко.
  • Яжте пилешко или пуешко без кожа, риба по-често отколкото червено месо.
  • Избирайте месото без мазнина и отстранявайте видимата мазнина.
  • Избягвайте мазните десерти като сладолед, сметана. Избирайте по-често пресни плодове.
  • Намалете количеството на пържените храни, както и храните от местата за бързо хранене.
  • Яжте плодове,зеленчуци и пълнозърнест хляб всеки ден. Фибрите в тях намаляват холестерола.
  • Приемайте 4-5 порции ядки седмично. Към полезните ядки спадат бадеми, лешници, фъстъци, шам-фъстък, орехи.
  • Търсете нискомаслени или обезмаслени варианти на храните, които обичате или потърсете заместващи ги храни.

Физическото натоварване върви ръка за ръка със здравословната диета при контролирането на холестерола. То ви помага, защото:

  • Поддържа теглото ви в норма.
  • Снижава нивото на общия холестероло.
  • Снижава LDL холестерола.
  • Повишава HDL холестерола.